 |
 |
|||||||
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
|
Енергийни ресурси > Eнергийна политика на България: Енергийната политика на Република България се осъществява в изпълнение на националните цели за постигане на икономически растеж на страната и създаване на предпоставки за нейното интегриране в европейските структури и в съответствие с основните приоритети на енергийната политика на ЕС. В приетата от Министерски съвет през 2002 год. и одобрена от Народното събрание "Енергийна стратегия", като водещ приоритет в енергийната политика е посочено постигането на сигурно енергоснабдяване при минимални разходи за обществото, чрез развитие на конкурентен енергиен пазар и зачитане стандартите за опазване на околната среда. Основните принципи, на които се базира енергийната политика на страната са:
Създаването на регионален електроенергиен пазар е сериозна крачка към пълноценната интеграция на локалните енергийни системи в региона в общоевропейската енергийна система. Високата степен на резервиране на електроенергийните системи при запазване на параметрите на качеството и сигурността на доставките, както и разнообразяването на доставчиците може да се постигне само в рамките на общото участие на всички държави в региона. България направи много усилия и инвестиции за да може да стане членка през 2003 г. на Обединената европейска енергийна система (UCTE). Предстои създаването и на регионален газов пазар. За да бъде изграден добре функциониращ регионален пазар с прозрачност на решенията и сделките и ограничаващ монопола са необходими промени в законодателствата и националните политики на всички страни от региона. За тази цел е необходимо да се анализира състоянието и перспективите за развитие на страните от региона и да се търсят пресечните точки, които могат да се превърнат в обща регионална политика. Разширяването и либерализирането на пазара в комбинация с ясни правила и прозрачни процедури създава по-привлекателна среда за инвеститорите. Правилната ценова политика и конкуренцията са двата фактора, които стимулират фирмите да повишават качеството на услугите и да снижават разходите. В резултат на дейността на Регионалният енергиен център ще се създава общата регионална политика на региона. Енергийната политика на Република България се осъществява в изпълнение на националните цели за постигане на икономически растеж на страната и създаване на предпоставки за нейното интегриране в европейските структури и в съответствие с основните приоритети на енергийната политика на ЕС. В приетата от Министерски съвет на 11.05.2002 год. и одобрена от Народното събрание "Енергийна стратегия", като водещ приоритет в енергийната политика е посочено постигането на сигурно енергоснабдяване при минимални разходи за обществото, чрез развитие на конкурентен енергиен пазар и зачитане на стандартите за опазване на околната среда. Електроенергетика За създаването на конкурентен вътрешен електроенергиен пазар, в съответствие с енергийната стратегия, се подготвят промени в следните насоки:
Нормативната уредба към настоящия момент предвижда постепенно преминаване от модела на "единствен купувач" към либерализация на вътрешния пазар на електроенергия чрез осигуряване на възможност за създаване и поетапно разширяване на конкурентен пазар на електроенергия, заместващ сега съществуващия неконкурентен такъв. Процесът на приватизация на 7-те ЕРП започна с избор на консултант – фирмата BNP Paribas. Природен газ Програмата и План-графикът за преструктуриране и финансово оздравяване на "Булгаргаз" ЕАД са изпълнени изцяло. Към края на 2001 г. дружеството няма просрочени задължения към Държавния бюджет, Националния осигурителен институт, доставчици, банки и др. Транзитът на природен газ през територията на Република България започва през 1987 г. в направление Турция. През 1996 г. е пуснат в експлоатация транзитният газопровод за Гърция, а година по-късно – този за Македония. Непрекъснато нараствайки, транзитираните обеми достигат около 13 млрд.куб.м/година през 2001 г. Същевременно, в края на 2001г. "Булгаргаз" ЕАД завърши успешно и в срок тригодишната си инвестиционна програма за разширение на капацитета на транзитната система за пренос на природен газ от Русия за съседните страни, увеличавайки го до 19 млрд. куб. метра годишно. Паралелно с това дружеството осъществява успешно и програмата си за модернизация и рехабилитация на националната газопреносна система, както и тази за модернизация на газохранилище "Чирен", гарантирайки сигурността на доставките на природен газ за българските потребители. С оглед ускореното развитие на пазара на природен газ и битовото и обществено газоснабдяване бяха създадени условия за провеждане на публични конкурси за предоставяне на разрешения и лицензи за разпределение на природен газ за обособени райони на територията на страната. Очаква се тяхното обявяване. Въгледобив Развитието на местния въгледобив се осъществява при отчитане на стратегическото му значение за сигурността на енергийните доставки. През 2002 г. и следващите години въгледобивът ще се развива в посока самофинансиране на производствената дейност на дружествата, продължаващи приватизационни или ликвидационни действия, въвеждане на пазарни търговски отношения с клиентите от електро- и топлоенергетиката и съдействие при реализиране на програми за алтернативна заетост и опазване на околната среда. Приоритетно ще се развиват дейностите по преструктуриране на "Мини - Марица изток" ЕАД, в съответствие с дългосрочните планове за развитие на електропроизводствените мощности в източно-маришкия енергиен комплекс. Централизирано топлоснабдяване Изпълняват се програмите за финансово оздравяване, намаляване на държавните субсидии и повишаване на ефективността на топлофикационните дружества. Приет е "План за действие за преструктуриране на търговските дружества от системата на топлофикациите" за създаване на конкурентни акционерни компании с участие и на чуждестранни инвеститори. Извършва се ликвидиране на губещи и закриване на несвойствени дейности, съпътстващи основната дейност по производство и пренос на топлинна енергия. В подготвяната "Програма за приватизация на топлофикационните дружества", се предвижда процеса да приключи през 2004 г. Търсят се възможности за увеличаване дела на комбинираното топло- и електропроизводство. Ядрена енергетика Ядрената енергетика е основен фактор в мощностния и енергиен баланс на страната, при условията на висока екологичност и ефективност на производство Народното събрание прие Закон за безопасно използване на ядрената енергия на 13.06.2002г.. Законът създава предпоставки за въвеждане на достиженията на правото на ЕС в областта на ядрената безопасност, радиационна защита и управление на радиоактивни отпадъци. Предвидено е създаване на Държавно предприятие за управление на радиоактивни отпадъци. Законът предвижда отпадане на държавния монопол за изграждане на ядрени съоръжения. Укрепва се статутът на регулаторния орган, като КИАЕМЦ бе преобразуван в Агенция за ядрено регулиране. Създаването на съвременно енергийно законодателство, хармонизирано със законодателството на ЕС, както и на подходяща за прилагането му институционална структура, е основната предпоставка и условие за развитието на структурната реформа и на приватизацията в енергийния отрасъл. Продължава усъвършенстването на нормативната база, с оглед ясното дефиниране и разграничаване на функциите на държавните органи в енергийния сектор. В момента се разработва нов Закон за енергетиката, с който ще се осигурят ясни, прозрачни и трайни правила за устойчиво преминаване към пазарни отношения. В него МЕЕР предлага модел на пазар на електрическа енергия с два основни компонента:
Концепцията на новия закон предвижда въвеждане на разрешителен режим за изграждане на нови енергийни мощности, без поемане на ангажименти за изкупуване на произведената от тях енергия за регулирания сектор. По данни на Националния статистически институт за 2000 г. производството (добив) на първични ресурси, както вносът и износът на такива е посочен в таблица 1: Таблица 1
Състоянието и очакваното развитие на производствените мощности по видове централи в страната са посочени в следната таблица 2. Таблица 2
Около 30 % от термичните централи са в експлоатация повече от 30 г. Всяка централа разполага с програма за рехабилитация на мощностите, която е съобразена с извеждането от експлоатация на малките блокове на АЕЦ "Козлодуй" ЕАД и експлоатационния ресурс на съоръженията в централите. Инвестициите, необходими за подобряване на технико-икономическите и екологични показатели на термичните централи възлизат на около 1877 млн. долара. За модернизация на действащите блокове в АЕЦ "Козлодуй" са необходими около 337 мил.лева. В резултат на възстановителните работи се очаква повишаване на брутната мощност на рехабилитираните блокове, намаляване на специфичния разход на гориво и подобряване състоянието на околната среда, в резултат от изграждането на сероочистващи инсталации. Поради изчерпване на експлоатационния ресурс на съоръженията в периода 2002÷2020г. се очаква да бъдат изведени от експлоатация 355 МВт термични и 1600 МВт ядрени мощности. Предвидените за изграждане нови мощности за периода 2002÷2020г. са нови и заместващи мощности на съществуващи централи в енергийния комплекс "Марица изток", ТЕЦ на вносни въглища, разширения и реконструкции на топлофикационни и заводски централи, нови мощности на природен газ, нови ядрени мощности и нови ВЕЦ. Необходимите инвестиции се оценяват на около 4 709 млн. долара. 
|
 |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
