Какво представлява СЕС?

Малко след Първата световна война, шотландецът Даниел Дънлоп (от ляво), британски индустриалец от електроенергийния сектор с напредничави възгледи, решава да събере заедно водещите енергийни експерти на Световна енергийна конференция, където да се обсъдят текущите енергийни проблеми и бъдещето на индустрията. През 1923 г. той започва да работи със страни от цял свят с цел да се основат национални комитети, които да насърчат участието и да осъществят техническата подготовка за такава конференция.

Първата Световна електроенергийна конференция се провежда на следващата година – 1924 г. – в Лондон и в нея участват 1 700 делегата от 40 страни. Срещата има такъв успех, че присъстващите решават да основат постоянна организация, която да продължи диалога, започнат на конференцията.

На 11 юли 1924 г. е положено началото на Световната електроенергийна конференция, като Националните комитети формират ядрото на организацията, Международния изпълнителен съвет (МИС) представлява управително тяло и са приети Цели, които да ръководят работата на организацията. Даниел Дънлоп е назначен за Председател. През 1928 г., Чарлз Грей (от ляво) става Секретар на МИС. Той заема този пост в продължение на почти 40 години, до 1965 г., когато Ерик Рътли встъпва в длъжност. Названието и функциите на длъжността еволюират през годините, докато се превърнат в това, което е днес представлява поста "Главен секретар" на СЕС.

Целите са модифицирани през 1958 г. и отново през 1968 г., на Конференцията в Москва, когато наименованието на организацията е променено на "Световна енергийна конференция". Новото име гарантира по-точно описание на фокуса на организацията, който е върху всички аспекти от сферата на енергетиката. Малко след това годишната Конференция на Световната енергийна конференция (СЕК) добива популярност като "Конгрес", за да не се обърква годишното мероприятие с наименованието на организацията.

През 1978 г., специална Комисия към СЕК публикува първия си доклад: "Световната енергетика: Перспективи до 2020 г.", който представлява подробен и мащабен преглед на глобалната енергийна сцена, и обхваща пазарните икономики, централно планираните икономики и развиващите се страни. Този доклад добива голяма популярност и формира отправна точка за много от бъдещите доклади, проучвания и дейности.

През 1981 г., МИС се съгласява да преименува Тригодишната конференция на "Тригодишен конгрес".

На Конгреса през 1986 г., който се провежда в Кан, Франция, се поставя началото на ново мероприятие –Техническото изложение, представящо главно оборудване за електроснабдяване. Изложението се радва на такъв успех, че се превръща в неразделна част от следващите Конгреси.

Също така на Конгреса в Кан, Ерик Рътли (от ляво) подава оставката си като Главен секретар на СЕС след като е ръководил организацията през две десетилетия на значими промени. Постът му е зает от Ян Линдзи, който има 30 години опит в нефтената индустрия. През следващото десетилетие Линдзи продължава успеха на Рътли като увеличав членовете, авторитета и влиянието на СЕС.

През 1989 г., СЕК публикува друг епохален доклад: "Глобални енергийни перспективи 2000 г. - 2020 г.". Той е базиран върху два глобални енергийни сценария, един умерен и един по-консервативен. Докладът привлича световно внимание и се използва от много политици и стратези при планирането на бъдещата енергийна политика.

На Конгреса в Монреал през 1989 г., въз основа на успеха на доклада "Глобални енергийни перспективи" СЕК взема решение да предприеме ново амбициозно проучване, "Енергетиката на утрешния свят: Реалности, реални възможности, програма за постигане на целите" . Новото проучване служи за основен фокус и опорна точка за Конгреса в Мадрид през 1992 г. На специален Съвет се формира малък екип от високопоставени специалисти в сферата на енергетиката от петте страни членки, които да изготвят проучването. След много усилия докладът най-накрая е публикуван през 1993 г.

През трите години до Конгреса в Мадрид през 1992 г. СЕК реорганизира финансите си и увеличава значително годишната абонаментна такса, която взема от своите членове. По-доброто финансово състояние позволява на СЕК да разшири значително спектъра от програми и услуги за своите членове, които вече са нараснали до почти 100 държави. Също така е основана специална СЕК Фондация, за финансирането на която допринасят 24 страни членки и няколко външни организации с 1,2 милиона лири. Организацията също така променя името си на "Световен енергиен съвет", а Международният изпълнителен съвет става "Изпълнителна асамблея".

През декември 1997 г. Главният секретар на СЕС Ян Линдзи заболява сериозно и умира следващата пролет. Всички скърбят дълбоко за него. На неговата 12-годишна служба и огромният му принос за разрастването на СЕС и все по-голямата му тежест на световната енергийна сцена е отдадено дължимото на първата сесия от Изпълнителната асамблея на Конгреса в Хюстън. След международна кампания за избор на нов Главен секретар на СЕС е назначен Джералд Дусет (долу, от ляво), президент и управителен директор на Канадската газова асоциация.

Също на Конгреса в Хюстън за първи път е представена Глобалната енергийна информационна система (ГЕИС) на СЕС, базирана в интернет информационна услуга. ГЕИС се превръща в значителен стимул за членство в СЕС и е важен инструмент за интерактивна комуникация между членовете на СЕС, както и средство за популяризиране на СЕС и неговата дейност по света. През 2000 г. СЕС публикува още един знаменателен доклад: (Енергия за утрешния свят – да действаме сега!), който преразглежда предпоставките и заключенията на "1993 г. – Енергия за утрешния свят". Около 20 000 копия от доклада са разпространени сред членовете на СЕС, лидерите в енергетиката, правителствени членове и медиите.

През 2001 г. е направена голяма крачка напред. Тогава СЕС се трансформира в благотворително дружество с ограничена отговорност според законодателството на Великобритания.

По време на съществуването си СЕС винаги е бил неправителствена организация с нестопанска цел, поради което е заема обективна и реалистична гледна точка в своите анализи и програмите. Сега ние навлизаме в 21 век и СЕС продължава да се разраства и разширява, да гради върху своята дълга и стабилна история на един от ключовите играчи на глобалната енергийна сцена.

Официална вечеря на първата Световна енергийна конференция, Лондон 1924 г.

[Материалът за тази статия е откъс от публикация от 1998, "Световната енергетика: 1923г. -1998г. и след това", изготвена от проф. Ян Фелс в чест на 75-тата годишнина на СЕС.]